Други източници разказват, че жартиера в действителност символизирал девствеността на младата булка и когато младоженецът го сваля, той демонстрира, че булката вече не е девица.
Една от традициите в средновековието била гостите да съпровождат новото семейство до брачното ложе. С течение на годините, гостите ставали все по-шумни и груби и дори се опитвали да съблекат булката и да си позволят волности с нея. Това много напомня на части от "Игра на Тронове", не мислите ли? Тогава, за да държи другите мъже далеч от своята невяста, младоженецът започнал да ги разсейва като хвърлял жартиера.
Практиката за хвърляне на Жартиера оцелява през годините и става все по-съсредоточена. Хората не смятали просто, че този, който го хване е късметлия, а започнали да вярват, че самият жартиер им носи късмет... възприемало се, че ако хваналият жартиера, го даде на своята възлюбена, то той й гарантира своята безрезервна любов. На кума се падало да "открадне" жартиера, да го разкъса на малки парченца и да ги хвърли над гостите. Това било вземано толкова присърце, че много често в цялата бутаница имало ранени. Понякога някои от пияните гости ставали нетърпеливи по време на сватбата и се опитвали сами да свалят жартиера. Булките станали предпазливи и модифицирали малко традицията като позволили единият жартиер да виси, така че да бъде лесен за достигане.
Братанците имали своя традиция по това време, наречена " Метни или Хвърли Чорапа". При нея шаферите се промъквали в стаята на младоженците, открадвали чорапите на булката и започвали да ги хвърлят над главите на двамата. Като идеята била, че който пръв успее да хвърли чорапа и той да застане на носа на младоженеца ще бъде следващия, който ще се ожени. Разбираемо булките се възпротивили на тази традиция, защото тя било едновременно засрамваща и непочтителна. И както се очаква, тя скоро изчезнала. Като била заместена от хвърлянето на букета и жартиера (традиция, следвана и до днес).
През 16 и 17 век, днешния жартиер, бил копринен пояс, вързан доста под коляното на булката. За шаферите на сватбата той представлявал трофей и който пръв успеел да го открадне, трябвало да го носи в шапката си до края на празненството.
"Нещо ново, нещо старо..."
В съответствие с тази стара поговорка, булките имали възможност да изберат да носят син жартиер или да прешият синя панделка към бельото си. Смятало се, че това ще предпази булката от лош късмет и нещастие. Възможно е това разбиране да води своето начало от Ордена на Жартиера, който се свързва със синя панделка. Той е един от най-старите рицарски ордени и рицарите му са известни като ненадминати пазители на жените. Младоженците от кралското семейство, са носели синята мантия на ордена върху сватбеното си облекло, по време на венчалната церемония.
Днес традициите за хвърляне на жартиер и букет са неразделна част от сватбеното тържество и гостите очакват с нетърпение настъпването на тези два момента.
Любопитен факт е че във Финландия традицията за хвърляне на букет е малко променена. Там Всички неомъжени жени застават в кръг около булката, която е с вързани очи. Тя започва да се върти в една посока, а жените, хванати за ръце започват да се въртят в противоположна. Когато кръга спира да се върти, булката протяга напред ръце, стиснали букета и която жена стои срещу нея, ще е следващата, която ще се омъжи.
1. Историята на Булчинската Рокля
2. Историята на Годежния пръстен
3. Историята на Нова година
4. Да изберем Бельото за Сватбения Ден
U2CUAG6G6Z97
Много хубава статия!
ОтговорИзтриване